ТЯ – ДЪЩЕРЯ МИ

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“

Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.

Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.

Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.

Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко „мамо“…

Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!

Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.

Понякога искам да плача, да чупя…
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя – дъщеря ми.

Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко…

Автор: Магдалена Рачева

Притча за родители

Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? – попитал той.
-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.

“Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!
Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”

-Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син…

Автор: неизвестен

Да си баща на дъщеря

За специалната връзка между бащите и техните момичета и начина, по който тя се променя с годините..

0 години

Бащата:
– Виж я само колко е красива! Все още ми е трудно да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Погледни очите й, виж челото – абсолютно същите са като моите…
Дъщерята:
– Кой ли е този, който и за миг не отделя погледа си от мен? Вероятно това е баща ми…

5 години

Бащата:
– Малката ми принцеса, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купя днес?…
Дъщерята:
– Най-много от всички на света обичам моя татко! Но защо татко спи до мама? Аз искам да гушка мен и да не обича никой друг…

10 години

Бащата:
– Колкото расте, все по-палава става. Не разбирам, на кого се е метнало това момиче?!…
Дъщерята:
– Аз съм влюбена в моя татко! Той е най-прекрасният на света. Затова като порасна, ще се омъжа за някой като него… Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?…

15 години

Бащата:
– Колко бързо порасна това дете… От ден на ден все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, накрая ще си навлече някоя неприятност. Явно ще се наложи да си поговоря по-строго с нея…
Дъщерята:
– Уф, заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си! Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после и аз ще стана свободна?!…

20 години

Бащата:
– Това момиче вече никак не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, сякаш изобщо няма нужда от мен. Не помня откога не сме си приказвали така сладко, като едно време. Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят… май скоро ще я загубя…
Дъщерята:
– Татко много се е променил! Засяга се от всяка дума, която му кажа. И въобще не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. А какви ги наприказва снощи само за късата ми пола… Мисля, че ще е най-добре да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третира като дете…

25 години

Бащата:
– Знаех си, че един ден това ще се случи, а ми е толкова трудно да го приема. Да, ето, че вече се омъжва! Ние и без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска…
Дъщерята:
– Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли поне мъничко да се усмихне? Зная, че той така и не успя да приеме моя избор. Затова сега се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но пък какво толкова, нали все пак няма той да живее с мъжа ми?!…

30 години

Бащата:
– Толкова рядко се виждаме вече… А колко хубаво би било, ако се срещахме по-често… А и внуците също ми липсват. Но от ходене по срещи и събирания с приятели на тях не им остава време за мен…
Дъщерята:
– Напоследък май доста пренебрегвам татко… Гласът му по телефона ми се стори някак тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда…

40 години

Бащата:
– Тя смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея вече имам остаряло мислене. А преди години, когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всички задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва… Повече никога няма да влизам в политически спор с нея…
Дъщерята:
– С времето татко започва да се държи все по-детински. Непрекъснато се оплаква от нещо. Вярно, че в последно време имаше доста здравословни проблеми, но… Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има…

45 години

Бащата:
– Чудесно е, че дъщеря ми има такова щастливо и пълно с обич семейство! Ще съм спокоен за нея и няма да си отида с отворени очи от този свят. Тя успя да постигне всичко в този живот със собствени сили. Гордея се с нея!…
Дъщерята:
– Много се притеснявам за татко. Напоследък не си пие лекарствата редовно… А аз не съм готова да го загубя… Господи, не ми го отнемай, моля те!

50 години

Бащата:
– Бъди щастлива, момичето ми!…
Дъщерята:
– Нееее! Татко, не си отивай, моля те!…
Аз сега как ще живея без теб?! На кого ще разчитам, до кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти…?
Обичам те, татко! Дано да си щастлив там, където отиде! Но, моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!… Не зная как, просто ми давай някакъв знак… Знай, че много ще ми липсваш, татко! И винаги ще те търся!…

55 години

Жената:
– Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко. Иска ми се да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание… Но зная, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. И ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш, искам да знаеш, че искрено се разкайвам и съжалявам много за всеки миг на тъга, който съм ти причинила… Обичам те, татко!!!

автор: K. Балка / превод на български: Melisa, pozitivnoto.info
Вижте още:

Скъпи, майчинството не е ваканция

До мъжа, чиято жена „по цял ден си стои вкъщи с детето“, а не работи от сутрин до вечер като него.

Когато ми завиждаш, моля те, имай предвид следното:
1) Докато си на работа, не трябва да следиш непрекъснато колегата си, за да не напъха в устата си кламер, да не пълзи по масата и да не рисува по тапетите.

2) Спокоен си, че колегата ти ще обядва, без да се налага да бършеш след него разлятата супа по пода. И не вярвам, че ще се опита да ти направи ПФФФ в лицето с пълната уста.

3) Ако решите заедно да излезете в обедната си почивка, то колегата ти ще се облече сам и няма да се налага да напъхваш неспирно мърдащите му пръсти в ръкавиците, непослушните му крака в ботушите, а въртящата се наляво-надясно глава – в шапката.

4) Ако излезете на улицата, едва ли колегата ти ще се пльосне в първата локва, защото нещо си го засегнал. Не вярвам и да се наложи да му переш дрехите след това.

5) Ако по стечение на обстоятелстата си отишъл до магазина с колегата си, той със сигурност няма да те врънка да му купиш всяко нещо, което се изпречи пред очите му, обещавайки, че ще си яде кашата и ще слуша. И няма да ти се наложи да измисляш 1 милион довода, за да избегнеш поредното купуване на безполезна играчка.

6) Ако колегата ти се умори, няма да е нужно да го носиш на ръце обратно до офиса, докато той хленчи и размахва ръце и крака във всички посоки.

7) На работа не ти се налага непрекъснато да правиш на колегата си забележки: „Не си бъркай в носа!“, „Не си трий ръцете в сакото!“, „Не си смучи палеца!“. А дори и да прави всички тези неща, той си има майка, нека тя да се черви заради него!

8) Едва ли колегите ти плачат често и без видима причина. Дори да е така, не си длъжен да ги успокояваш.

9) В офиса не съществува явлението „следобеден сън“. А ако го имаше, то ти сам би подремвал, вместо да приспиваш колегата си, люлеейки го на ръце, докато не се унесе в сладък сън.

10) Не трябва да разтребваш разхвърляните от колегата ти из целия офис химикалки и листове.

11) Твоят колега едва ли отговаря с НЕ на всяко твое предложение.

12) Не трябва да му напомняш да се изпишка. Но дори да се заплесне и изпусне, не се налага ти да му чистиш.

13) Никой не те кара, като си свършиш работата, да почистиш целия офис и да сготвиш обед и вечеря за всички.

14) И още: работата, това е мястото, от което можеш да си тръгнеш и да си отидеш ВКЪЩИ.

Излиза, че офисът много прилича на рай! Така че на кого му е по-трудно – на мъжа, който работи, или на майката, която си стои вкъщи? Ако вземем предвид всичко, то жената с дете от 0 до 5 години работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, и то без право на отпуск!

Единственият, но много важен минус на работата е, че едва ли на колегата ти ще му хрумне да те прегърне през коленете, проникновено да те погледне в очите и нежно да ти каже: „Ти си моята най-любима мама на света!“.

Източник: http://www.april-journal.com

Размисли на една майка

Дадох ти живот, но не мога да го живея вместо теб.
Мога да ти преподам всичко, но не мога да те накарам да научиш нищо.
Мога да ти давам напътствия, но не винаги ще съм там, за да те водя.
Мога да позволя свободата ти, но не мога да отговарям за нея.
Мога да те заведа на църква, но не мога да те накарам да повярваш.
Мога да те науча кое е правилно и кое грешно, но не мога да решавам вместо теб.
Мога да ти дам любов, но не мога да те принудя да я изпитваш.
Мога да те уча да бъдеш приятел, но не мога да те направя такъв.
Мога да те уча да споделяш, но не мога да те направя щедър.
Мога да те уча на уважение, но не мога да те накарам да покажеш чест.
Мога да скърбя за оценките ти, но не мога да те накарам да учиш.
Мога да те посъветвам относно избора на приятели, но не мога да ги избера вместо теб.
Мога да ти разкажа за алкохола, но не мога да ти кажа ”Не, не го прави.”
Мога да те предупредя за опасността от наркотици, но не и да предотвратя употребата им от теб.
Мога да те науча как да постигаш целите и мечтите си, но не мога да ги постигна вместо теб.
Мога да те науча на доброта, но не мога да те принудя да бъдеш мил.
Мога да те предупредя за греха, но не мога да създавам твоя морал.
Мога да ти кажа как да живееш, но не мога да ти дам вечен живот!
Неизвестен автор

Има жени, които не са за теб – Александър Глог

От Admin/ Нещата от живота / тагове нещата от живота 0 Коментара
Има жени, които не са за теб.
Има жени, които никога няма да те обичат, но вместо теб, ще обичат обувките си на високи токчета. Ще треперят за чантата си и внимателно , ще изберат в каква кола , ще се качат, било то и такси.
Има и такива жени, които няма да те докоснат с нежност, когато ги черпиш питие, дори няма да те погледнат. Това е надменност, вулгарност и чиста наглост, но ти не се притеснявай, има и такива жени … неблагодарни за нищо.
Има и жени , които са като скъпи обици. Красиви са, но цената не винаги отговаря на истинската им стойност.
Има и жени, които ще те топлят само една вечер и после , ще си заминат и вечерта е нямала смисъл.
Има и жени, които , ще те командват, но те не те обичат, те обичат себе си.
Има и жени, които са истински. Жени, които знаят какво искат, знаят как да го постигнат и го постигат с труд. Жени,, които са достатъчно умни и възпитани в обществото и истински ,,мръсници“ в леглото.
Има и жени, които като те погледнат и от очите им има решителност и сигурност, която ти сам няма как да си дадеш .
Има и жени, които просто , ще гледат, как губиш любовта им, но не биха те спрели, те ценят свободата и решенията ти.
Има и жени ,които ще плачат на рамото ти, има и такива, които никога не биха позволили да видиш сълзите им.
Има жени, които не са за теб. Тези, които не са истински.
Жените са като науката: трудно се разбират.
Александър Глог

Angelika Kauffmann

http://mestresdarte.blogspot.com/

Maria Anna Catharina Angelika Kauffmann (30 de Outubro de 1741, Coira, Suíça – 5 de Novembro de 1807, Roma, Itália), foi uma pintora neoclássica suíça e membro fundadora da Academia Real Inglesa (1769).

Публикувано 4 weeks ago от Mariq Aleksandrova

Bartolomé Esteban Murillo

http://mestresdarte.blogspot.com/

Bartolomé Esteban Murillo é, quiçá, o pintor que melhor define o barroco espanhol. Nasceu em Sevilha, onde passou a maior parte da sua vida. O dia exacto do seu nascimento é-nos desconhecido, mas terá, provavelmente, nascido nos últimos dias do ano, já que foi batizado a 1 de Janeiro de 1618, na Igreja da Madalena. Era costume na Idade Moderna, baptizar as crianças somente alguns dias após o seu nascimento, como tal é normal que os especialistas façam tal afirmação.

O seu pai chamava-se Gaspar Esteban e era barbeiro. A sua mãe chamava-se Maria Pérez Murillo. Estes e Esteban Murillo integravam uma família muito numerosa, sendo Murillo o filho número catorze. Mesmo assim, a situação económica da família era bastante boa e, como tal, formavam uma família feliz.

Porém, o seu pai morreu em 1627 e a sua mãe, poucos meses mais tarde. Assim, Murillo ficou ao cuidado da sua irmã Ana, que era casada com um barbeiro de nome Juan Agustín de Lagares.

Публикувано 4 weeks ago от Mariq Aleksandrova

ФРЕГАТИ,ГАЛЕОНИ

категория

Публикувано 4 weeks ago от Mariq Aleksandrova

ЗАБАВНИ

категория

Публикувано 2 weeks ago от Mariq Aleksandrova

НЕОБИЧАЙНИ БЕЛИ-ПРОЗРАЧНИ ЦВЕТЯ

 Dvulistnik Gray -листата стават прозрачни само при дъжд

Расте във Восток,Азия,Япония

,сякаш са от стъкло.В ширина растението достига 2 м.

Источник: http://dlyakota.ru/52856-neobychnyy-prozrachnyy-cvetok.html

ЛЯТО

Источник: http://www.strannik-sergey.ru/2013/2/2013-06-15-Aleshkovo/2013-06-15-Aleshkovo.html

УДИВИТЕЛНАТА АРХИТЕКТУРА-УНИКАЛНО

http://blog.i.ua/

Ракотцбрюке, Германия

© 500px

Чертов Мост в горах Родопы, Болгария

© 500px

Мост Бессмертных над пропастью, Хуаншань, Аньхой, Китай

© flickr

Горы Пиндос, Греция

© 500px

Люксембургская Швейцария

© 500px

Лунный Мост – Тайбэй, Тайвань

© flickr

Ронда, Малага, Испания

© flickr

Мост Gorge De L’areuse, Швейцария

© 500px

Виадук Гленфиннан, Шотландия

© 500px

Каррбридж, Шотландия

© 500px

Водопад Малтномах, Орегон, США

© 500px

Мост из корней, Индия

© 500px

Gaztelugatxe, Испания

© 1x

Мост Гэпстоу, Нью-Йорк, США

© 500px

Церковь Лас-Лахас, Колумбия

© 500px

Публикувано 1 week ago от Mariq Aleksandrova

Anton Ebert

http://mestresdarte.blogspot.com/

Anton Ebert (1845-1896) Nasceu na Alemanha mas ficou mais conhecido como um pintor vienense.

За скоковете във времето

Тайнствените пътешествия във времето винаги са вълнували почитателите на неизвестното и загадъчното. Все още не е ясно дали изобщо са възможни скоковете във времето, но някои случаи потвърждават тази хипотеза.

Но все още никой не е могъл да разкрие тайната на това странно явление. В историята на човечеството има документирани случаи за хора, които са се пренасяли от едно време в друго. Това се е осъществявало от неизвестна сила и въпреки желанието на пътешествениците във времето.

През 1912 година във влак, който се насочвал към Глазгоу, изведнъж се появил странен възрастен господин, който направо треперел от страх.

Човекът бил облечен така, както са се обличали англичаните пре XVIII век. Хората в купето се опитвали да успокоят изплашения човек.

Той повтарял постоянно, че е кочияш и почти плачейки, питал къде се намира. След броени минути той изчезнал така, както се появил. Във влака останала само шапката му и според изследвания на историци тя била направена през XVIII век.

Американецът, който предизвикал силно разтърсване през края на деветдесетте, твърдял че се казва Джон Титър и идва от 2034 година.

Той казал на хората, които били склонни да му вярват, че през 2034 година всички се преместват във времето с голяма скорост. Джон изчезнал така, както се появил.

През 1988 година в Токио бил убит човек, който според шофьора буквално изникнал от нищото и той не могъл да спре колата толкова бързо.

Загиналият носел дрехи, с които се обличали японците преди сто години и паспортът, който открили в джоба му, бил издаден преди век.

През 1992 година италианецът Бруно Леоне се разхождал с жена си и пред очите й направо се изпарил във въздуха. Когато тя съобщила в полицията, оттам я пратили напсихиатър.

След два дни Бруно се появил и твърдял, че се пренесъл за малко в XXV век. Там, където попаднал, хората носели странни дрехи и му казали, че Италия вече не съществува. Те го почерпили със сиво желе, което било ужасно на вкус, но много хранително.

Парижанката Флоранс Дюной се прибирала от дискотека, когато изведнъж улицата пред нея буквално променила вида си, а хората, които се движели по нея, били облечени в странни гумени костюми. Когато тя поискала да намери тоалетна, двама мъже я завели до някаква сграда, върху която била изписана дата – 23 септември 2245 година.

След това мъжете дали на Флоранс някаква течност, тя я изпила и се събудила след три дни с ужасни болки в долната част на корема.

Когато излязла от сградата, тя изведнъж се оказала в квартала си и след няколко дни разбрала, че е бременна. След като родителите й я сметнали за луда заради твърденията й, тя направила аборт, защото се страхувала от това какво би могло да бъде бебето.

• http://sanovnik.bg/

Поверия за ножа и вилицата

 http://sanovnik.bg/

Има десетки суеверия, свързани с ножа. Това е така, защото първоначално той бил нещо много лично за човека – използвал го в почти всички свои всекидневни дейности.

Хората вярвали, че ножовете са добри защитници срещу злите сили. Забит от външната страна на вратата, той пазел от уроки. Забит над люлката на бебето пък, го пазел от лош късмет.

В Шотландия имало поверие, че вятърът, който понякога внезапно се извивал в най-спокойните дни, се причинявал от полета на невидими вещици и самодиви. Лошият късмет, който те носели със себе си, можел да бъде отклонен само ако посред вихрушката се хвърли нож.

Ако на масата се оставят кръстосани нож и вилица, рискуваме да предизвикаме семейна свада. Това произлиза от страхът от поставените на кръст опасни предмети, от времето, когато разпятието било използвано като уред за мъчения.

Внушението се подсилва и от факта, че Исус е бил разпнат на кръст.

Когато някой изпусне нож, се смята, че е на късмет. Ако при падането острието се забие в земята, очаквайте гост, жена според американското поверие и мъж, според английското. Но ако при изпускането ножът не се забие в земята, ви чака кавга.

В някои култури и райони и до днес се приема, че остренето на ножове след залез слънце носи лош късмет. Ако го направите, рискувате да привлечете крадци и врагове в дома си.

Ако живеете на село пък и гледате животни, трябва да внимавате къде оставяте ножа.

Ако го оставите на масата за през нощта, до изгрев слънце някое от домашните ви животни ще умре, а ножът ще ви потрябва, за да го одерете.

Едно от най-разпространените суеверия относно ножовете е, че ако подарите такъв някому, то това ще пререже приятелството ви.

За да го предотвратите, ножът трябва символично да ви бъде платен, дори само с един лев.

При плащането трябва да изречете: „Ако ме обичаш, както аз те обичам, никой нож не може да ни раздели.“ По този начин приятелството ви ще бъде спасено.

А ядете ли от върха на кухненския нож, то определено вие сте човек с бързо променлив нрав.

Ангели закрилници според зодията

 http://sanovnik.bg/

Всеки зодиакален знак има свой ангел–закрилник. Нека се запознаем с ангелите закрилници на отделните зодии и начините, по които ни помагат.

Овен – Ангелът му се нарича Баракиел. Той е отговорен да се грижи за успехите на Овена, да го дарява с енергия, необходима да преследва успехите си. Закрилникът превръща Овните в оптимисти.

Телец – Неговият ангел се нарича Аматиел. Покровителства най-вече новите начинания и промените в живота на Телците. Изпълва душите им със светла надежда, и помага ясно да видят пътя си, и да разберат предназначението си на този свят.

Близнаци – Този зодиакален знак е под крилото на ангелът на победата, Бахрам. Той помага за лесното справяне с проблемите и трудностите, без особени усилия.

Рак – Ангелът закрилник Дина настойчиво подтиква представителите на тази зодия към придобиване на нови знания. Раците са предопределени за мъдрост, а само мъдрият е способен да достигне висоти във всяка сфера от живота.

Лъв – Божественият ангел Аквариел е отговорен за духовното развитие и дълбоко разбиране на заобикалящия ги свят.

Дева – Кадмиел – ангелът на съдбата, винаги е готов да ви помогне да разберете истинското си предназначение, да изберете верния си път. Ангелът на зодиака направлява Девите чрез вродената им интуиция.

Везни – Ангелът Барчиел вдъхва вътрешна сила и състрадание, необходими им да помагат на околните.

Скорпион – Ангелът му е от Габриел – един от най-силните ангели. Той е висшият помощник при осъществяването на кардинални промени в живота и създаването на благоприятни условия за големи начинания.

Стрелец – Сариел е духовното създание, грижещо се за благополучието им, през тяхното земно пътуване. Помага при нужда от помощ и при взимането на важни решения. Следва, насочва и подпомага.

Козирог – Управлява се от ангела Камбиел. Закриля ги във всички нови, необичайни и екзотични начинания, в които обичат да се впускат.

Водолей – Пазен от ангела Катател, Водолеят е в единение със заобикалящия го свят, с природата, благославя просвещението и дълбокото проникване в същността на нещата.

Риби – Те се управляват от ангела–закрилник Егалмиел, виновен за тяхната сексуална привлекателност. Той вдъхва увереност в силата на очарованието, което ги води към успех в любовта и в делата им.

Молитвите към ангела пазител не са задължително към този, определен за нашата зодия. За да се молите на някой от ангелите пазители, се използва обикновена молитва към ангела пазител, като в нея се поставя името на зодиакалния ангел, чиято помощ призовавате. В края се изказва конкретна молба, в рамките на това, в което може да ви помогне даденият ангел.

Знаменитите куртизанки

Чрез изкуството на любовта, жените често добиват това, за което мечтаят, защото любовта е сила за слабите и слабост за силните.

Именно куртизанките за много мъже, управлявали света в миналото, са били не само любовници, но също така и съветници, в чието мнение те са се слушвали. Куртизанките не са били проститутки, както мнозина смятат. Те са жрици на любовта, мъдри и внимателни с мъжете.

Клеопатра

Мъдра, образована, красива, с нежен и пленяващ глас, Клеопатра е била велика куртизанка, през целия си живот бореща се за властта. Като любовница на Цезар Клеопатра била винаги чаровна, остроумна, елегантна, двамата водели мъдри разговори за науката, литературата, политиката. И без усилие „прониквала“ във ума на великия диктатор. По същата схема и Марк Антоний се превръщал в чувствен роб, когато бил близо до своята куртизанка, задоволяваща мъжките му инстинкти.

Маркиза дьо Помпадур

От всичките му метреси само Маркиза дьо Помпадур можела да развесели френския крал Луи XV. Тя успявала всеки път да бъде привлекателна по различни начини и всеки път, когато е с него, да го забавлява по различен начин. Маркиза дьо Помпадур успявала отново и отново да съблазнява краля. Тя се явявала пред него всеки път с различна визия, която постигала със сложен грим и костюми.

Жозефина

Когато император Наполеон се запознал с Жозефина, тя била на 30 години. Тялото й, нежната й кожа, начинът и на движение не можел да остане незабелязан от императора. Когато двамата се срещали, Наполеон зарязвал всичко, дори и управлението на империята. А когато тя си тръгвала, започвал да й пише писмо след писмо.